Книги, които са „пипнали“ мен, не докосват него по същия начин

Петя Младенова публикува страхотно откровение във фейсбук групата „Какво четеш…“, и всяка майка ще разпознае себе си и своето дете в него. Представяме ви го, за да не забравяме, че с нашите деца сме от различни векове и трябва да се примирим, по-точно, да се помирим…

„Примирих се. Или по-точно, помирих се. Той е на 13г. и е от поколението, което основно е забило нос в телефона, лаптопа или ай пода си. Но въпреки всичко чете. Чете не само той, но и приятелите му. Според мен даже четат повече, отколкото сме чели ние на тяхната възраст, защото имат избор, който е в стотици пъти по-голям от нашия.

Преди 25 години, за мен авторитетът на баща ми беше безусловен. Така, както за него такъв е бил авторитетът на неговия баща на тема избор на книги. 

Те ме „захранваха“ с Димитър Талев, Димитър Димов, Йордан Йовков, насочиха ме към Агата Кристи, Артър Конан Дойл, любимия на баща ми Реймънд Чандлър, Жул Верн, Даниел Дефо, Александър Дюма, Ъруин Шоу, Джек Лондон и всички тези автори, които всеядната ми натура поглъщаше във времето на израстването.

Това, което ми препоръчваха те, обикновено ми се харесваше, или пък смятах, че не го разбирам, но като цяло бях едно послушно дете, което следваше утъпкани пътеки, докато намери своите. И се опитах да следвам същите правила, когато аз насочвам моя син да чете. Установих обаче, че книги, които са ме „пипнали“ мен, не докосват него по същия начин, и няма смисъл да го убеждавам да опитва.

Защото колкото и да е клише, но времената са други, децата са други, може би по-други, отколкото моето поколение спрямо поколението на родителите ми.

Но младежът чете, пробира, избира и ме изненадва с интереси, които нямат общо с книгите, които аз на неговата възраст четях.

Снимка: Guliver / iStock

Примирих се, че няма да хареса (на този етап) Марк Твен, Алън А. Милн, Луис Карол, Джани Родари, Тери Пратчет, Хенрих Сенкевич, Ангел Каралийчев, Борис Априлов и др., но си стиснахме ръцете за Астрид Линдгрен, Карл Май, Майн Рид, Ено Рауд, Марко Марчевски и др.

Той ме запозна с Роалд Дал, Рик Риърдън, Ева Ибътсън, а аз не губя надежда един ден да хареса „Граф Монте Кристо“.

Въпреки безпощадния разбор, който правим на прочетеното понякога, сърце не ми дава да му кажа, че „Малкият принц“, която той толкова обича, не е „моята“ книга. Та днес, докато го гледах как чете Юнас Юнасон, след като тъкмо е приключил с „Богат татко, беден татко“, която аз нямам интерес да прочета, някак си открито се „примирих“, че той няма да прочете всички книги, в които аз съм намерила себе си и които са дали нещо на мен, колкото и невероятна да е била тази книга, защото той е друг.

Малко ми става мъчно, но предполагам това е нормално."